Как да отглеждаме есенни луковици

Вероятно мислите, че все още е рано да си мечтаем за идната пролет, но всъщност никак не е. Сега е времето да планираме и да решим какви луковични цветя желаем да красят балкона или градината ни през вече очакваните първи топли месеци на следващата година. Затова не пропускайте тези няколко полезни съвета относно това как да избирате, подготвяте, засаждате и гледате луковични цветя така, че да си осигурите много цвят не само за идната пролет, но и за много сезони напред.

Ако приемем, че цветята са прозорец към душата, то луковиците са тяхното мазе. През пролетта то изхранва листата и цветовете на лалета, нарциси, зюмбюли, минзухари и кокичета. След това листата поемат щафетата и започват да пълнят луковицата с хранителни вещества за следващата година. Когато изпълнят задачата си, листата пожълтяват, увяхват и растението влиза в покой до следващата година.

Най-просто казано това е цикълът на живота на луковичните цветя и колкото повече ги глезим, докато цъфтят, толкова по-богати цветове ще отгледат следващата година.

Ако трябва с 3 фрази да представим луковичните цветя, то те са:

• Невероятни форми
• Едри цветове
• Божествено ухание

Засадете луковици в големи групи на двора или в саксия и оцветете гледката си!

Още от най-ранна пролет кокичета и минзухари започват да цъфтят. Следват ги нарциси и ранни лалета, след това зюмбюли, мускари, анемонета и така… чак до края на юни с късните кичести лалета.

Избор на луковици

Винаги препоръчвам да се купуват луковици в началото на сезона, когато все още са свежи и не са стояли твърде дълго на топло в магазина. Изборът е голям, но невинаги купувайте най-евтините луковици. Те или са твърде малки, за да отгледат впечатляващ цвят, или не предлагат достатъчно разнообразие от видове. Качествената луковица е едра и пълна с енергия, твърда е и по обвивката ѝ няма следи от загниване или изсъхване.

Кога се садят есенните луковици?

Повечето луковици за пролетни цветя се засаждат предишната есен. Възможно най-скоро засадете луковиците за нарциси, зюмбюли, анемонета и фритиларии. Те имат нужда от по-дълъг престой в почвата, за да развият добре корените си. При лалетата нещата са по-различни. Те се засаждат по-късно през октомври и дори ноември. При по-ранно засаждане рискувате да загният или да бъдат нападнати от вредители. Късното садене е класически метод за защита от болести. А ако изобщо не ги засадим, със сигурност няма да се разболеят, но пък животът без тях би бил твърде безличен.

Как се садят есенните луковици?

Луковиците имат дъно и връх – уверете се, че ги засаждате с върха нагоре. Анемонетата са изключение, защото приличат на бучка суха кал и не се разбира кое е нагоре и кое надолу. Накиснете ги за 24 часа във вода и те ще набъбнат два пъти повече, а и ще поникнат по-рано.

Садете луковиците в плътни групи за по-впечатляващ визуален ефект - минимум 20-25 лалета заедно и поне 10-15 нарциса и зюмбюла. Засадете ги в кръг или в редица покрай някоя пътечка на двора. На балкона използвайте цялата повърхност и садете смело – тук правилата за здравословно отстояние не важат. Луковиците не страдат от клаустрофобия.

Общото правило за дълбочина на засаждане е:

Дълбочина = 2 Х дължина

А за качествени резултати покрийте дъното на саксията или лехата с дребни камъчета. Колкото по-добър дренаж осигурите на луковиците, толкова по-дълго време ще цъфтят. След това покрийте с почва и още камъчета и притиснете за по-добър контакт. Полейте и оставете природата да сътвори магия…

Специално внимание заслужава засаждането на лалета. В него се крие голяма част от причината лалетата да цъфтят една година и никога повече.

Засадете луковиците на лалета на 25-30 см дълбочина. Това е много по-дълбоко от всеки съвет, който ще срещнете, но решава един сериозен проблем на любителите на лалетата. Дълбоко засадените луковици няма да образуват малки луковици около голямата и ще запазят цялата енергия за себе си и следващия сезон. На по-плитките места в почвата температурата е по-висока и това стимулира луковиците да се размножат. Така майката луковица губи енергията си, а бебетата са твърде малки, за да цъфнат през първата пролет. Голяма част от луковиците, които изкарват само листа и не разцъфват ги сполетява именно тази съдба. Затова копайте дълбоко за повече радост в сърцата.

Как да направим така, че догодина отново да поникнат?

Много е важно да оставите луковиците в почвата, докато и последното листо пожълтее. Това ще помогне на растенията да фотосинтезират до последния момент и да съберат максимално количество енергия за следващия цъфтеж.

Някои градинари вадят луковиците за по-добро съхранение, но съществува вероятността  да загубите повечето при вадене и нараняване на луковицата, отколкото ако просто ги оставите в почвата.

След пожълтяването на листата, ги премахнете, сложете по една шепа гранулиран тор и покрийте с торф. Луковиците обичат подхранването и най-вече азота, и го събират за следващия си цъфтеж.

Отгоре можете да засадите сезонни цветя и да продължите да се радвате на красиви саксии и лехи чак до късна есен.

Следвайте тези съвети и с малко, но правилна грижа, ще си осигурите красиви луковични цветя за още много сезони напред! Първите красиви резултати ще можете да видите само след няколко месеца, когато градината или балконът ви се изпъстрят с кокичета, минзухари, лалета, нарциси, а омайният аромат на зюмбюлите ще изпълва и оцветява дните ви.