Лалето - кога се сади и как се гледа.

 Луковиците на лалетата се садят през есента, когато среднодневните температури паднат до 9°С. Подходящото място е слънчево, с добре дренирана, лека, неутрална почва, богата на хранителни вещества.

Преди засаждане луковиците се сортират, като болните и наранените се отделят. Дезинфекцията с подходящи препарати е гаранция за здрави растения.

Предварително се отварят бразди, които се покриват с почвата от следващата бразда. Дълбочината на засаждане зависи от механичния състав почвата, както и от вида и големината на луковиците. По-дребните се засаждат по-плитко, а по-едрите – по-дълбоко. Съществува неписано правило че дълбочината на засаждане трябва да се равнява на 2-3 пъти диаметъра на луковицата. Същото се отнася и за разстоянията между тях. Препоръчва се след засаждането лехите да се мулчират (покрият) със слама или торф. По този начин луковиците се предпазват от измръзване и пресушаване през есента когато се вкореняват.

На много тежки глинести почви лалето не се развива добре и в такива случаи трябва да се внасят едрозърнест речен пясък или перлит.

Със своята красота и непретенциозност лалетата заслужено заемат едно от водещите места в озеленяването в Европа.

Родината на лалето е степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Белaрус, някои райони на Русия.

Лалетата са обичани във Франция, Дания, Белгия, но Холандия надминава всички. В началото на ХVІІ век страната на лалетата е обхваната от истинска "лалемания". По това време вече са създадени много нови разцветки и форми. Всеки селекционер се стреми да създаде свое, неповторимо лале, а цените на луковиците са баснословни - понякога надминават многократно тежестта си в злато. Дори когато първоначалната еуфория поутихва, изкуството на селекцията продължава да се предава от поколение на поколение.

През 1672 година е обявена награда от 100 000 гулдена за този, който успее да отгледа черно лале. Щастливецът е д-р Берле, който кръщава на съпругата си, Роза Берле, тъмнолилавото, почти черно лале, на което идват да се любуват стотици хора.

През 1981 година в Холандия е приет международен регистър за наименованията на лалетата, според който те се делят на четири групи, включващи 15 класа:

I група - ранноцъфтящи Обикновени ранни лалета Кичести ранни лалета

 II група - средноцъфтящи Триумф-лалета Дарвинови хибриди

III група - късноцъфтящи Обикновени късни лалета Лилиецветни лалета Ресничести лалета Зеленоцветни лалета Рембранд лалета Папагалови лалета Кичести късни лалета

IV група - видове лалета и техните хибриди Лале на Кауфман, неговите разновидности и хибриди Лале на  Фостер, неговите разновидности и хибриди Лале на Грейг, неговите разновидности и хибриди Диворастящи видове лалета, техните разновидности и хибриди.

 КУПЕТЕ ПРОЛЕТНИ ЛУКОВИЦИ ТУК.

Източници: ozeleniavane.org, gradinata.bg