Минзухарът

Има над 80 вида минзухари, които може да се видят предимно на територията на Европа. Около 10 от тях са познати и у нас. По желание може да си отгледате пролетното цвете и вкъщи – подходящо е за лехи, алпинеуми, бордюри около пътеки и храсти, за сандъчета на терасата или пък в саксия вкъщи. Още са сортовете и техните цени можете да научите тук.

Легендите за появата на минзухара са няколко и идват от древногръцката митология. Едната гласи, че Крокус (латинското наименование на минзухара) бил красив младеж, който се влюбил в нимфата Смилакс. За известно време двамата били лудо влюбени и живели щастливо, но в един момент Смилакс се отегчила и задушила от завладяващата любов на Крокус. Нимфата поискала да се разделят, но тъй като Крокус не можел да я остави, той не спирал да я преследва. Тогава тя го омагьосала в красиво цвете, което да символизира неумиращата страст.

Минзухарът е цвете от семейството на перуниката. Има остри листа, подобни на трева, между които се прокарва стъблото му. На височина достига до 10см. Цъфти на пролет в жълти, оранжеви, бели, виолетови цветове. Има обаче и видове, които дават цвят и през есента.

Почва
 Минзухарът предпочита песъчлива почва, но умее да вирее и в обикновена градинска. Ако все пак искате да му създадете максимално повече удобства, то смесете пясък, листовка и градинска тор.

Поливане
 Поливайте пролетното цвете умерено – малко по-рядко преди да се покаже цветът и зачестете по време на цъфтеж.

Подхранване За по-дълъг и обилен цъфтеж, подхранвайте редовно с ЛАКТОФОЛ тор за луковични растения.

Светлина и температура
 Тъй като минзухарът е свикнал да живее на открито, и то в месеците, когато зимата и пролетта се борят за надмощие, той не обича прекалено високите температури. Ето защо дръжте пролетното цвете в някоя по-хладна стая, но да е близо до пряка слънчева светлина. Слънчевите лъчи са причината минзухарът да дава повече цветове.

Засаждане
 Градинарите съветват луковиците да се садят между септември и ноември.

Размножаване и съхранение Минзухарът се размножава чрез луковици. В началото на лятото, след прецъфтяването и засъхването на надземните части, се изваждат от почвата и се просушават на сенчесто, сухо и проветриво място. Образувалите се нови луковици се отделят от големите. Засаждат се отново през есента (септември-октомври) на 6-8 см разстояние едно от друго и на 7-8 см дълбочина.

Източник:  Вестник за ГРАДИНАТА