noimage

Пролетта наближава време е за разсаждане


Сподели

 

През февруари зимата започва да ни омръзва. Някъде дълбоко в нас се заражда желанието ни да видим по-скоро пак градината, потънала в зеленина и пищни цветове. А и февруари, като че ли разбрал това, става някак си по-мек и с малкото си дни сякаш бърза да си иде. Все още е зима, но предпролетното настроение ни кара да направим нещо за идващата пролет. А има какво.

 Разсадът

 

Разсадът за топлолюбивите ранни зеленчуци (домати, пипер, патладжан) се отглежда на два етапа. Първият е т. нар. гъст разсад. Израсналите нагъсто растения впоследствие се засаждат на по-големи разстояния едно от друго, т. е. пикират се и това вече е пикираният разсад. Така на по-малка площ в началото се отглеждат с по-малко разход на топлина повече растения. За пикирания разсад разходът на топлинна енергия относително намалява, защото и времето омеква.

Този технологичен процес спазват и любителите градинари. В разсадни кори, JIFFY, саксии, сандъчета или парници първо отглеждат гъст разсад. Лошото е в това, че много често той е прекалено гъст. Току-що поникналите растения веднага започват да си пречат, стъбълцата им изтъняват, полягат и много често загиват от болестта сечене на разсада. Това се получава при ръчното разпръсване на дребните зеленчукови семена. Смесването им с дървесна пепел с цел да се разпръснат по-равномерно е остаряла практика и твърде ненадеждна. Има ръчни редосеялки, но на повечето любители за малките им нужди те не са необходими.

Ще преодолеете неприятните последици, ако засявате семената в редове. Тях може да очертаете върху почвената повърхност в съда или лехата с помощта на пръчка или друг предмет. Разстоянието между редовете не бива да е по-малко от 3 см и не си заслужава да е повече от 5, щом ще се пикира. Семената положете на сантиметър-два едно от друго в реда. Няма да ви отнеме много време. След това ги покрийте с 1,5-2 см пласт торо-почвена смеска и полейте с пулверизатор или гръбна пръскачка, ако лехата е голяма.

Топлинният комфорт на младите растения

За да расте и да се развива, младият зеленчуков разсад се нуждае от топлина. При зимни условия не я получава от природата, осигурява му я градинарят. Ако вие влизате в неговата роля, трябва да имате предвид, че доматите например не поникват, ако почвата не се е затоплила до 15-16 градуса, а при 10 градуса спират да растат. Повиши ли се обаче до 25-30, растенията прерастват, ненормално удължените стъбла полягат, стават податливи на гъбните болести и често загиват от болестта сечене на разсада. Така с известни малки разлики е и с другите растения. Следните данни ще ви бъдат полезни:

Домати. Преди поникването се поддържа температура 22-25 градуса. След поникването за около се понижава на 15-16, като стремежът е на почвата да е по-висока. До пикирането се поддържа температура от 18-20 градуса през деня, а в облачни дни и през нощта - с 4-6 градуса по-ниска.

Пипер. До поникването благоприятната температура е около 25 градуса. След поникването се понижава до 15-17 градуса за около седмица, след което се поддържа около 22-25 в слънчеви дни, около 20 в облачни и с още 4-5 градуса по-ниска през нощта.

Патладжан. Поддържа се температурен режим както при пипера.

Ранно зеле. До поникването се подържа температура 18-20 градуса. След поникването в слънчеви дни трябва да е 17-180 а в облачни - 15-16 градуса. През нощта - не повече от 12 градуса.

Пащърнакът е лесен за отглеждане

Пащърнакът е слабо разпространен кореноплоден зеленчук със сладникав вкус и приятен аромат. Отглеждан някога широко в Европа, днес е сериозно изместен от картофите след пренасянето им от Америка. У нас не се отглежда в промишлени количества. За мнозина любители обаче той представлява определен интерес. Използват го за приготвяне на супи и различни ястия от месо и риба. В консервната промишленост също служи за производство на месни и рибни консерви. По хранителни качества не отстъпва на другите кореноплодни зеленчуци.

Пащърнакът е двугодишно растение - през първата година образува кореноплод и листна розетка, а през втората година развива стъбло, цъфти и дава семена, подобно на моркова.

Отглеждането му не е никак трудно. Той е изключително студоустойчив, понася различни почви, стига добре да се обработват и да няма високи подпочвени води. Не понася и пресния оборски тор. Засява се още в края на зимата, през февруари, или ако условията не позволяват - още в ранна пролет. Може и през есента, поникналите растения не измръзват, но много от тях не правят кореноплоди, а направо цъфтят. Семената му никнат бавно - за 2-3 седмици. За 1 кв. метър са нужни 5-6 г семена. За малките нужди на домакинството може да се засеят разпръснато, но добрите резултати се получават, когато като морковите се отглеждат на редове при разстояне 25-30 см един от друг. Впоследствие растенията в реда се прореждат така, че между тях да има 18-15 см. Останалото е прекопаване, плевене и поливане при нужда.

 МАЛКИ СЪВЕТИ

За сеитбата на разсадите никога не използвайте почва от градината. Тя съдържа причинители на различни болести, в нея зимуват различни неприятели по зеленчуковите растения. Най-добрата почва е от затревени участъци и торф.

 Не съдете за температурните условия на отглеждания от вас разсад по усещанията на тялото. Няма да ви е полезен много и стайният термометър, окачен на стената. Поставете термометър до растенията и на тяхната височина. Още по-добре ще е да се снабдите и с почвен термометър.

 Позволяват ли метеорологичните условия, засейте градинския грах още в края февруари. Така най-добре ще може да използва пролетната влага. Ще поникне някъде през март, а младите растения понасят обикновените мартенски понижения на температурата през втората му половина.

Марки представени в магазин Ботаника